Public Enemy - Черните Sex Pistols

Революционни, с политически послания, фокусирани и готови за конфронтации – никой не беше успявал да уплаши средната бяла класа на Америка толкова много преди Public Enemy. Наричани “черните Sex Pistols”, Public Enemy пренаписаха правилата на хип-хопа, като разпростряха влиянието си извън рапа.

Групата води началото си от „Adelphi University” в „Long Island”, където Chuck D (истинско име - Carlton Ridenhour, роден на 1 Август, 1960) учи графичен дизайн. Той се изявява и като DJ на университетското радио – „WBAU”, подържано от Bill Sephney, и прави mix tapes със Hank Shocklee (който по-късно ще стане co-producer на Public Enemy). Една от песните им, наречена „Public Enemy No.1” е чута от продуцента на „Def Jam” - Rick Rubin, който веднага опитва да подпише с Chuck. Chuck D първоначално не приема това предложение охотно и предпочита да си изгради точна визия за своето бъдещо поведение. След като неподражаемият Flavour Flav (истинско име - William Drayton) се присъединява към него, Chuck започва да сглабя концепцията за групата. Chuck привиква в crew-то още Professor Griff (Richard Griffin) като ‘Minister Of Information’ и DJ Terminator X (Norman Rodgers).

Public Enemy издават първият си албум – „Yo! Bum Rush The Show” в 1987 с „Def Jam Records”. В албума са съчетани фънки семпли от 70те, смазващи beat-ове, които ще станат запазена марка за групата. Политическата им кампания започва с песента „Rightstarter (Message To A Black Man)”, включена в албума. Този първи техен проект е приветстван от хип-хоп обществото, но напълно игнориран от рок и R&B mainstream-а.

Невъзможно е, обаче, да се игнорира вторият им албум от 1988 – „It Takes A Nation Of Millions To Hold Us Back”. Във влизащите под кожата „Don’t Believe The Hype” и „Bring The Noise” реториката на Chuck D е абсолютно концентрирана, докато невероятно надъханото редене на Flavor Flav допълва ефекта и води до тежки телесни повреди. Албумът се изстрелва в „UK Top Ten”. С изказването си, че рап музиката е „черният CNN” Chuck D отваря широко поле за коментари около групата 1989 излиза сингълът им - „Fight The Power”. Professor Griff отива прекалено далеч, когато, в интервю за „Washington Times” през лятото на 1989, казва, че евреите са отговорни за “повечето от дразгите, които съществуват по света.” След като медиите вдигат много шум около това изказване Chuck D изгонва Griff от групата. Това явно укротява страстите.

Не е изненадващо, че по-голямата част от албума им от 1990 - „Fear Of A Black Planet”, представя PE като жертви, преследвани от „белите медии”, въпреки че Chuck D е казвал преди, че групата не е анти-бяла. Музикално погледнато, албумът не е толкова невероятен, колкото предишните, въпреки че песни като „911 Is A Joke” и „Burn Hollywood Burn” са класики на Public Enemy. Албумът става техният най-продаван до тогава и достига до „UK Top 5” и „US Top Ten”.

Със Sister Souljah в групата, в 1991 излиза следващият албум „Apocalypse 91…The Enemy Strikes Back”. Той е агресивен, както винаги. Песента „By The Time I Get To Arizona” осъжда отказът на правителството да направи рождения ден на Martin Luther King национален празник (кауза доведена до успех, по-късно, от Stevie Wonder), докато „One Million Bottlebags” показва Chuck, като борец срещу самоунищожението на собственото му черно общество.

Групата губи инерция следващата година. Участват с U2 на тяхното турне - Zoo TV. Flavor Flav непрекъснато има неприятности със закона за пласиране и употреба на наркотици. Flav успява да се изчисти и се завръща през 1994 за нов албум – „Muse Sick-N-Hour Message Age”. В него Chuck смъмря негативното и безсмислено послание на генгста рапа с песента „So Watcha Gonna Do Now”. Но албума получава негативна критика от авторитетните в Щатите списания „Rolling Stone” и „Source”. Chuck D спира турнетата си през 1995 и се обвързва сериозно с Def Jam, вместо да развива своето собствено звукозаписно студио и издателска компания.

През 1998 Public Enemy правят своето най-голямо завръщане със саундтрака към „He Got Game”, който повече прилича на нормален албум отколкото на саундтрак. След излизането му той получава най-добрата критика от всички проекти на Public Enemy след „Apocalypse ‘91”.

След като изпълняват задълженията си към Def Jam и след поредица несъгласия с тях групата подписва с интернет звукозаписната компания „Atomic Pop”, като стават първата „mainstream” банда, която издава албума си онлайн. Всъщност Chuck D добре разбира предимствата на интернет и позитивното му влияние върху изпълнителите. “Толкова много изпълнители не получават шанса да бъдат излъчвани по радиото или по MTV, или да подпишат с голям лейбъл. Чрез интернет те може да бъдат чути. Защо те трябва да бъдат отхвърляни?” обяснява той.

През 2002 Chuck D се събира отново с Flavor Flav, Terminator X и Professor Griff за издаването на албума „Revolverlution”. Групата предоставя на феновете възможност да направят ремикси на четири песни, като пуска акапелните версии онлайн. Най-добрите четири ремикса са включени в албума. “Сферата на продукцията се обърна и промени. Вече гледаме по коренно различен начин на продукцията си.” казва Chuck.

Днес новите миксове на Public Enemy редовно се пускат в www.public-enemy.com, заедно с изказвания на Chuck D срещу музикалната индустрия и значението на продукцията. В момента той има планове да започне издаването на хип-хоп книги, както и да основе първото виртуално рап крю.